Дефиниции

1. Периимплантатно заболяване – процес на тъканите, обграждащи имплант (Albrektsson & Isidor 1994).

2. Периимплантатен мукозит – процес на тъканите, обграждащи функциониращ имплант.

3. Периимплантит – възпалителен процес, допълнително характезиращ се със загуба на периимплантатна кост.

(фиг.24-1)

ЛИГАВИЦА ПО БИЛОТО НА АЛВЕОЛАРНИЯ ГРЕБЕН
Костта на алвеоларния израстък е покрита с лигавица, която е с дебелина около 2-4 мм. Лигавицата се състои от съединителна тъкан, богата на фибробласти, колаген, фибри и кръвоносни съдове, покрита от кератинизиращ епител. Тя контактува с кортикалната кост на алвеоларния гребен посредством периоста. Малко на брой разпръснати клетки на възпалението се намират в съседство на базалната мембрана в съединителната тъкан между вгъванията на епитела.

ЛИГАВИЦА ОКОЛО ИМПЛАНТАТА (ПЕРИИМПЛАНТАТНА ЛИГАВИЦА)
След поставянето на импланта в костта се получава трансмукозен процеп около абатмъна. Лигавицата по билото на алвеоларния гребен в тази област се адаптира според новите функционални нужди като по този начин се оформя т.нар. околоимплантатна мукоза. Тя притежава много сходни характеристики с гингивата, заобикаляща зъбите:
1. Двете тъкани са постелени с кератинизиращ епител;
2. В клинично здрави области се образува бариера от тънък слой некератинизиращ епител или свързващ такъв, между имплантата и зъбната повърхност.
3 .В съединителната тъкан в непосредствен контакт с тънкия епителен слой често се наблюдават малки инфилтрати от клетки на възпалението (неутрофили, макрофаги, Т-клетки, Б-клетки). Клетките на възпалението представят защитните сили срещу бактериални продукти; следователно, могат да се считат за един от основните компоненти на биологичната бариера, която разделя периимплантатните и периодонталните тъкани на атачмънта от устната кухина.

ПЕРИИМПЛАНТАТНА ПАТОЛОГИЯ

ПЕРИИМПЛАНТАТЕН МУКОЗИТ

1.Клинична картина
Клиничната картина на периимплантатния мукозит е в много отношения сходна с тази при гингивит и включва класическите симптоми на възпалението – подуване на гингивата и зачервяване. Различната морфология на периимплантатната мукоза и липсата на плавен преход на мукозата към импланта може да замаскират видимите признаци на възпалението. Ето защо изследването при диагностицирането на периимплантатен мукозит трябва винаги да включва оценка на сондирането, последвано от кървене. (фиг 24-2)

2 .Разпространение
Кървенето при сондиране е добър определящ индикатор на мукозита. Съобщава се, че кървене при сондиране се наблюдава в над 90% от случаите.

ПЕРИИМПЛАНТИТ

Ранно образуване на биофилм по имплантатните повърхности

Поставянето на имплантата в устната кухина предоставя една нова и физически различна среда за колонизацията на микроорганизми, които вече са обитатели на УК или се установяват при формирането на зъбния биофилм. Колонизирането на остеоинтегрираната имплантатна повърхност се изследва чрез имуноблот техника за засичане на антигени на следните бактериални видове:
Porphyromonas gingivalis, Prevotella intermedia, Actinomyces naeslundii, Fusobacterium nucleatum, Treponema denticola. Взети са проби на биофилм от зъби близки до имплантат (преди той да е разкрит); проби на биофилм от същия регион на 14-тия и 28-мия ден от разкриването(втори хирургичен етап). И в трите момента на вземане на пробите, изолираните микроорганизми от супрагингивален биофилм са идентични. При разглеждане на пробите от субгингивалния биофилм се вижда, че на 14-тия ден Actinomyces naeslundii го колонизира. На 28-мия ден след разкриването на имплантата всички гореизброени микроорганизми, освен Treponema denticola се намират в контакт с имплантатната повърхност. Изследването дава представа, че колонизирането на имплантатната повърхност с пародонтопатогенни микроорганизми става най-рано на 14-тия ден след разкриването и че установяването на комплексен субгингивален биотип става най-рано на 28-мия ден.

Клинична картина

Пери-имплантита представлява клинично състояние което включва:
А) наличие на възпалителна лезия на околоимплантатната лигавица
Б) загуба на пери-имплантатна кост.
Поставянето на диагнозата „периимплантит“ трябва да е подкрепено от изследавне на кървене при сондиране и загуба на кост на рентгенова снимка. Първоначално периимплантита засяга маргиналната част на периимплантатните тъкани и имплантата може да изглежда стабилен и функционално годен за различен период от време. Следователно, подвижността на имплантата не е задължително условие за поставяне на диагнозата „периимплантит“, но може да се прояви при крайните стадии на заболяването като определя тотална загуба на остеоинтеграция. Както беше споменато при клиничната картина на периимплантатния мукозит, различни фактори като морфологията на периимплантатната мукоза и позицията на имплантата, оказват влияние върху възпалителния процес при периимплантита. Сондирането е необходимо условие при изследването на периимплантатните тъкани и включва оценка на кървенето при сондиране и оределяне на дълбочината на пародонталния джоб. Клиничната картина на периимплантита варира и, следователно, не винаги се придружава от явните признаци на възпалението.

На фиг.24-6 и 24-7 са представени два различни случая. Докато при първия се установява наличие на зъбен биофилм (плака) и зъбен камък с класически възпалителни прояви, то при втория такива прояви липсват. Сондиране на периимплантатните тъкани установява дълбочина на джоба при сондиране (ДДС) около 10мм и кървене на джоба при сондиране (КДС). При рентгенови снимки на области с периимплантити се установяват кратерообразни дефекти на костта около имплантата. (фиг. 24-8)

Костната загуба в тези области изглежда е симетрична, т.е. резорбцията е на едно ниво откъм медиалната, дисталната, букалната и лингвалната страна на имплантата. От друга страна, морфологията на костния дефект може да варира в зависимост от хоризонталните измерения на алвеоларния гребен. По този начин в области където буко-лингвалната ширина на алвеоларния гребен надвишава тази на периимплантатната лезия, букалната или, съответно, лингвалната пластинка може да се запази. Обратно, в зони с тесен алвеоларен гребен, букалната и лнгвалната пластинка ще бъдат постепенно резорбирани при прогресирането на периимплантита.

В заключение може да се каже, че симптомите на периимплантита са свързани с инфекциозната (възпалителната) природа на лезията. Рентгенографски установената костна загуба с форма на кратер е доказателство за заболяването. Установяват се подуване на гингивата, зачервяване, както и кървене при нежно сондиране. Супурацията (нагноявнето) също е често срещан симптом. Имплантата може да остане стабилен за дълго време.

(по материали от Clinical Periodontology And Implant Dentistry 5th edition 2008-Jan Lindhe, Niklaus P.Lang, Thorkild Karring)