При препарацията за порцеланови фасети (PLV – Porcelan Laminate Veneers), оклузията и, по-специално, направлението на контура във вестибуло-палатинална посока, трябва да се изчислят много внимателно.
Ако е нужно да се промени контура на зъбната редица с помощта на PLV, тогава препарационната граница се разполага и палатинално като, правейки това, се взема под внимание вестибуларно-палатиналната дебелина на резците.

Устойчивостта на зъба се дължи на величината на дебелина на емайла. Eто защо колкото повече емайл се отнема, толкова повече зъбната структура е податлива на огъване.
С годините зъбите променят цвета, формата и гъвкавостта си. В действителност, при препарацията би трябвало да се контролират контурa, образуваните ъгли, ръбоветe на препарацията, вестибуларния профил и цвета. Значението на границите на препарация, разположението на фасетата върху препарирания зъб, поставянето и връзката фасета-зъб са важни както за лекаря по дентална медицина, така и за зъботехника.

Вестибуларна препарация:
По време на препарирането на вестибуларната стена на инцизивите, които са конвеkсни, трябва да се разгледат три аспекта: инцизална част, средна трета и цервикална трета.
Дълбочината на препарация се контролира посредством два борера с различни размери (Komet #868A.314.018 И #868A.314.021). Те позволяват на клинициста да направлява, вижда и определя количествено редукцията на емайла. Поради закръгления връх на борера, препарационните ръбове могат да се отбележат (ако считаме за необходимо). Ако, например, има промени в цвета два тона или повече, както е в 90% от случаите, то би трябвало да използваме 0,3мм и 0,5мм борери. Без направляване на дълбочината е невъзможно да се измери точно редукция на емайла в тези граници.

В зависимост от желания цветови ефект на зъба, препарацията може да е в различна дебелина на емайла. Има обаче един минимум, който се изисква, за адекватно задържане на фасетата и той е 0.3мм.

Общо взето, за да се промени цвета на зъба с един тон е необходима дълбочина минимум 0.2мм.
Емайлът е с различна дебелина в инцизалната, средната и шиечната област. Тя може да бъде 0.3-0.5мм в шиечната, до 0.6-1.0мм в средната и 1.0-2.1мм в инцизалната. Това определя употребата на специфични диамантени борери (проектирани специално за тази цел) под различни ъгли, които по-добре осигуряват необходимата дебелина на препарация в емайла. Тези диамантени борери (официално проектирани от Д-р Туоти-868А.314.018 и 868А.314.021 Brasseler, Germany)
притежават различни режещи повърхности и нарези на дълбочини съответстващи на тези в емайла(по вестибуларната повърхност на инцизива).

 Борерът навлиза в емайла докато нережещата ос достигне зъбната повърхност

 Повърхността след препарация с борера под един ъгъл

Забележете,че действителната препарационна дълбочина е постигната в зона В (средна трета, черни тирета). За да се достигнат необходимите препарационни дълбочини в зони А (шиечна трета, зелени тирета) и С (инцизална трета, червени тирета), борера трябва да препарира повърхността под три различни ъгъла.
Когато хоризонталните нарези са препарирани до необходимата дълбочина, може да започне препарирането на останалата част от вестибуларната повърхност. Използват се заострени борери, завършващи на върха с полуокръжен профил (официално проектирани от Д-р Голдщайн 5850.314.016 Brasseler, Germany).
Боядисването на хоризонталните нарези с водоустойчива боя осигурява контраст между препарирана и непрепарирана повърхност, което е много подходящ метод за първите препарации. Хоризонталните нарези ще останат видими, докато се достигне тяхната дълбочина с гореспоменатия борер.

Препарация без да е съобразен вестибуларния конвекситет.Такава плоскостна препарация може да предизвика необратимо увреждане на пулпната тъкан.

Цервикална препарация:
Често срещана грешка е свръхконтуриране на фасетите поради недостатъчно изпиляване. Препарацията трябва да пресъздава естествения конвекситет на централен инцизив, като осигурява минимална дебелина на редукция на тъканите 0.7мм при връзката между средна и инцизална трета на зъба. Недостатъчната дебелина води до нежелани последствия като изтънена повърност на фасетата, прозиране на опак-слоя или свръхконтуриране.

Ако инцизалната и шиечната трета не са препарирани с необходимата дълбочина, фасетата ще е свръхконтурирана в тези области. Това дава отражение не само на вестибуларния изглед, но и на рефлектирането на светлината и цветовия изглед на зъба като цяло

Гингивална препарация:
Изработката на PLV пряко зависи от разположението на препарационните линии. Гладките препарационни граници, които са достъпни за почистване, осигуряват най-добри резултати.
Като допълнение, препарационните линии трябва да са така разположени, че да могат да бъдат пресъздадени чрез отпечатъка, без разкъсване и деформиране на отпечатъчния материал при изваждането на отпечатъка.
Едно от най-големите обстоятелства, с което клинициста трябва да е наясно е, че дебелината на емайла намалява в гингивална посока и това е очевидно при емайло-цементовата връзка. Следователно, препарацията в тази зона трява да бъде минимална и не трябва да надвишава 0.5мм във вестибуло-лингвална посока, което е минималната препоръчителна дебелина на фасетата при изработката.

Все пак, поради ширината и дебелината на емайла в тази зона, редукция от 0.3-0.5 за предни зъби не е възможна без засягане на дентина.

Важно е дълбочината на препарацията да се контролира в съответствие с радиуса на борера, за да се избегне формирането на обратен праг (позитивен праг).

След завършването на препарацията на вестибуларната повърхност, се използва кръгло завършващ фисурен борер (5850.314.016 Brasseler, Germany), който се държи почти паралелно на наклона на шиечната трета и се движи от апикалния край на дисталната проксимална повърхност към апикалния край на мезиалната проксимална повърхност, деликатно следващ гингивалния контур.

Интерпроксимална препарация:
Преди препарацията на вестибуларната стена и създаването на гингивалния контур, трябва старателно да се планира препарационната граница проксимално. Целта е ръбовете в тази зона да се разположат отвъд видимите участъци и да се запазят контактните точки със съседните зъби.
Изпиляването на контактните точки с цел създаване на препарационна граница е ненужно, но в някои случаи препарационния ръб може да се изнесе през контактните точки към палатиналната повърхност. Това се прави ако контактните зони са загубени поради наличие на диастема; ако ще се възстановява дефект на инцизив (тип IV клас); ако се обхваща проксимална композитна обтурация.
Проксималната стена бива разделена на две зони:
1. Гингивопроксимална зона, простираща се гингивално от междузъбната контактна точка
2. Контактна зона, разположена в инцизалните две трети на проксималната повърхност
Препарацията на гингивопроксималната граница трябва да започне след завършването на гингивалната препарация. Използва се борер (5850.314.016 Brasseler, Germany), който се поддържа под ъгъл около 60 градуса и се придвижва откъм медиално и дистално в палатинална посока. В зависимост от вестибуларната изпъкналост на инцизива дълбочината на препарация може да варира. Формата на препарацията е тип „лакът“ (виж картинката по-долу)

Гингивопроксималната препарация тип „лакът“

Хоризонтална дълбочина на гингивопроксималната препарация ще определя дебелината на порцелана на фасетата в тази зона.

Палатиналното изнасяне на препарацията гингивопроксимално е в зависимост от цветовия ефект, който се търси и видимостта на тази зона. Обикновено цветовите промени, които се търсят, изискват по-дълбоки препарации по посока палатинално. Ако не се търси промяна на цвета с възстановяването, препарационните граници могат да са по-плитки.

Интерпроксимална контактна зона:
Съществуват доста на брой фактори, които определят дълбочината на препарация в контактната зона. Винаги, когато е възможно, най-добре е да се запази тази зона, понеже като анатомична особеност тя трудно се възстановява. Някои определени обстоятелства, като затваряне на диастема или промяна на формата или позицията на група зъби, изискват специална препарация на интерпроксималната контактна зона, с цел да се даде „свобода“ на зъботехника при изработка на фасетите. Друга причина за специфична препарация е обхващането от препарацията на кариозно огнище, дефект или композитна обтурация. „Специалната препарация“ всъщност се състои в отнемане на контактните точки.

Палатинална препарация:

Палатинален изглед на централен резец. Червените минуси съответстват на вдлъбнатините на зъба,
за които е доказано, че са зони на концентриране на стрес.
Палатинален изглед на канин. Поради дебелия емайл тук и дългия цингулум, зоните на стрес са по-малко. Зелените плюсове съответстват на изпъкналостите, където може да бъде разположен препарационния ръб.

Препарационните линии откъм палатинално не трябва да се разполагат по вдлъбнатините на палатиналната страна, а само по изпъкналостите

(по материали от „Science and Art of Porcelain Laminate Veneers“, Galip Gürel, Jan 2003)