ProTaper системата е алтернатива на всички други ендодонтски системи за препарация с фиксиран тейпър за всяка пила. Всяка ProTaper пила има различен променлив тейпър по дължината на режещите остриета. По-специално, пилите на ProTaper имат върхове с малък размер, които служат като водачи по пътя на канала, предварително подсигурен от ръчните пили. Пилите с прогресивен тейпър режат на разстояние от апикалните си краища и, най-важно, селективно препарират дентин откъм техните големи, силни и по-активни остриета.

Всъщност, тази концепция и методи на работа с инструменти с вариабилен тейпър е резултат от техниката на Шилдър, при която предварително огънати инструменти последователно се избират, обработват канала и срязват дентина по време на изваждането им, за да създадат форма с предсказуем тейпър. Оформящите пили на ProTaper имат напречно сечение подобно на това на K-римърите и, като такива, позволяват пасивното им „внасяне“ в канала и „следване“ на изгладения път на канала. С цел оптимизиране на безопасността и производителността, оформящите пили се използват като четка за латерално и селективно срязване на дентин при изваждането. Изчеткващото движение създава латерално пространство, което ще улесни навлизането на по-активните остриета на оформящите пили безопасно и прогресивно в дълбочината на канала. Трябва да се отбележи, че при този метод, пилите са хлабави в канала през по-голямата част на работата им в канала. В концепцията на ProTaper, освен дизайна на инструментите, движението, с което пилите се използват, създава формата.

 ProTaper Universal е глобална ендодонтска концепция, включваща всички стъпки от лечението на кореновия канал – от достъпа до запълването и релечението. Създадени са специални инструменти, които улесняват тези етапи и правят всяка процедура по-лесна. Новата линия се състои от Ендо кит за достъп,  ProFinder (обследващи пили), ProTaper хартиени и гутаперкови щифтове, обтуратори и комплект за ре-лечение. Безопасността на ProTaper ротационните пили е значително подобрен с премахването на преходния ъгъл между върха и първата режеща бразда, и модифицирано сечение на F3, което го прави много по-гъвкав. Новия комплект съдържа две допълнителни завършващи пили, F4 с диаметър на върха 0.40 и F5 с 0.50 диаметър на върха, с цел обработка на по-широки канали и за клиницисти, които „вярват“ в по-големите апикални размери. ProTaper пилите за налични за ръчна употреба и 31 мм дължина.

ПРОТОКОЛ

1 – Оформете ендодонтски кавитет (Endo access kit, Dentsply/Maillefer).

2 – Оформете орифициумите на каналите с X-Gates на 700 об./мин за осигуряване на праволинеен достъп.   Докато инструмента е в покой, поставете X-gates по аксиалната ос на орифициума. След това започнете ротацията и използвайте кръгови движения без натиск, за да създадете фуния на това ниво. Това трябва да се последва от изчеткващи движения навън и встрани от фуркацията докато главата на X-gates влезе пасивно в орифициума на канала.

3 – Напълнете пулпната камера с лубрикант.

А – Изследвайте коронарните две-трети на канала

1 – Изберете К-пила ISO 10 и обходете канала до леко съпротивление. След това, с движения тип „навиване на часовник“ и изтегляне създайте пространство на това ниво.

2 – Повторете същата процедура с 15 К-пила и 20 К-пила.

3 – Прехвърлете дължината на 15 К-пилата върху S1-пилата.

B – Оформяне на коронарните две-трети (300 об./мин) и иригация с NaOCl

На това ниво, апикалните 3-4 мм от S1 трябва да бъдат свободни в канала.

1 – Започнете работа с S1 с твърди изчеткващи движения навън и встрани от фуркацията, докато прогресивно достигнете нивото на 15 K-пилата. Използвайте бавни движения с 4мм амплитуда. Визуално проверете местоположението на отпилките по режещите ръбове на пилата. Ня трябва да има отплики в апикалната част на S1.

2 – Като бе описано за S1,  започнете с S2, но на малко по-късо разстояние.

C – Изследване на апикалната трета

1 – Използвайте ISO 10 K-пила за да проходете апикалната трета на канала до достигане на апикалния край.

2 – Определете работната дължина с апекс-локатор или рентгенова снимка. Загладете пътя на канала чрез движения нагоре-надолу с къса амплитуда (2мм), докато пилата е хлабава в канала.

3 – Направете същото с 15 К-пила, за да получите дълъг (4-5 мм) и лесно повторяем апикален път.

D – Оформете апикалната трета

1 – Преминете на NaOCl и работете с S1 със същите измитащи движения до работна дължина, но спрете с изчеткващите движения 1 мм по-късо и оставете пилата пасивно на достигне апикалния лимит.

2 – Ръчно, поставете S2 до съпротивлението, за да оцените разстоянието на работа, която трябва да бъде извършена с този инструмент. След правилна работа с S1, S2 никога не трябва да работи повече от 2 мм, за да довърши канала.

3 – Използвайте машинна S2 подобно на описаното за S1. Поради измитащите движения, оператора трябва да усети, че предишното съпротивление (стъпка 2), е изцяло премахнато.

4 – Потвърдете работната дължина с апекс-локатор и S2.

E – Финиране и сливане на апикалната трета и коронарните две-трети

1 – Ръчно, спуснете машинна F1 до наличие на съпротивление, за да разберете количеството работа, която трябва да извърши пилата. След правилна работа с S1 и S2, F1 не трябва да преминава повече от 2 мм. Тогава, машинната F1 пасивно прогресира апикално, наведнъж или няколко пъти, за да достигне края на канала. F1 трябва да се използва без изчеткващи движения и без вертикално налягане. За ръчен ProTaper, препоръчителното движение е: половин оборот по часовниковата стрелка, три-четвърти оборот обратно на часовниковата стрелка и изваждане на пилата.

2 – След F2, 0.2/20 K-пила се спуска в канала за определяне на апикалния диаметър. Ако пилата плътно прилепя на работна дължина, апикалния размер е 20. В този случай, F2 и F3 трабва да бъдат използвани в „step-back“-техника до увеличаване на дълбоката форма на канала. F2 се поставя на 0.5 мм по-късо от F1, а F3 – 1 мм по-късо от F2. Завършващите пили F2 и F3 не трябва да вършат работа повече от 2 мм.

3 – Ако 0.2/20 K-пилата премине отвъд апикалния отвор, калибровайте с 0.2/25 K-пила. Ако тя прияга плътно до работна дължина, апикалния отвор е 25. Използвайте F2, на разстояние от работната дължина, както е описано за F1. След това използвайте F3 на 1 мм по-късо от F2.

4 – Същата процедура с ISO К-пили се използва за определяне диаметъра на по-широки апикални стеснения.

NB: Между всяка активна пила, корено-каналната система се иригира с 2 ml NaOCl, апикалната проходимост се потвърждава и канала се ре-иригира.