Преди няколко месеца ме осени идеята да създам страница във Фейсбук „Да разбием най-честите митовете свързани със зъболечението„. В началото вярвах, че с нея мога да помогна на хората, които се интересуват от здравето си, да си изяснят много от въпросите, които ги вълнуват. Целта беше участниците в дискусията да споделят интересни теми или да задават въпроси, породени от техните лични срещи със стоматолога или твърдения, които са чули от близки или познати, но им се струват нелогични или абсурдни, и по този начин заедно да вървим по един от трите пътя към знанието (чрез чуждия опит).

Разбира се, с времето ентусиазма ми охладня и като че ли основната причина това да се случи беше слабият интерес към инициативата ми. Да, хората харесваха идеята, но до там…или считаха, че това което знаят им е достатъчно, или предпочитаха да останат „в мъглата“ на суеверието и догматиката и да вярват на това, което им е удобно. Не всички обаче мислеха така и се оказа, че макар и малко, има хора които са склонни да търсят истината и да не се уповават на споделените от колеги и познати абсурдизми.

И за да не бъда голословен,  ще споделя нещо, което наскоро чух от далечна позната – „Зъбният камък не бива да се премахва, защото това води до разклащане на зъбите“. Това предизвика у мен първо смях,  после възмущение и накрая съжаление към горката жена, която предпочита да облече собствената си безотговорност в подобни смели твърдения и накрая когато пародонтита и напредне дотам, че единственият изход да е тотално обеззъбяване,  отново да обвини или вредностите в производството, в което работи, или да се оправдае с некадърността на „нейния“ зъболекар, дето не й бил казал, че пародонтита може и да се лекува. За мен би било голям успех ако успея да вкарам в правият път такива хора, но за съжаление надеждата е слаба, защото е по-лесно да кажеш „не знаех“  и така да извиниш себе си.

Разбира се, медалът има и друга страна и не всичко е невежество и безотговорност.  За радост съществуват млади и любознателни хора, за които здравето не е даденост, а се постига чрез старание и познание за собственото тяло, което ни е дадено от Бога, за да бъде дом за душите ни.  Тук, мисля, е мястото да спомена имената на моите приятели, които ме подкрепиха в напъните да изясня неясното и неизвестното (в рамките на собствените ми познания и възможности).  Благодарности на Стефка Майорова и Нели Йорданова – млади майки и съпруги , които са отговорни и съвестни и се опитват да осигурят всичко необходимо за здравето на семействата си.

И да преминем към същността. Признавам, използвах функцията „copy/paste“,  но не от мързел, а за да запазя автентичността на дискусиите които водех, и смятам, че те сами по себе си са интересни, дори забавни, без амбиции за строга научна достоверност и изчерпателност, но съдържат духа, който се опитвам да създам в общуването с моите пациенти. Надявам се, че съм и ще им бъда полезен и за вбъдеще.

Мит №1: Не е хубаво бременната жена да ходи на зъболекар

Абсолютно грешно, бременната жена има даже по голяма нужда да се следи състоянието на нейните зъби и венци, тъй като промененият  хормонален  баланс води до влошаване на локалният имунитет на устната кухина, съответно зъбите и венците стават по – чувствителни към атаките на болестотворните микроорганизми.

Мит №2: Пушенето води до натрупване на зъбен камък

Стефка Майорова, майка никога не е пушила през живота си! Зъбен камък бол – блок да построиш :) Това зъбния камък не е ли свързан с ензимите в слюнката? Простете за невежеството, ако се изказвам неподготвена ;)

Отговор: Не! Свързано е с големи количества непочистена зъбна плака, която се втвърдява под влияние на минералите в слюнката – образува се нещо като Големия коралов риф – твърда фино-пореста структура, в която живеят милиарди причиняващи пародонтоза бактерии. Неслучайно зъбен камък се натрупва там, където не минава четката или няма активно дъвчене.

Мит №3: Флуорът е полезен за зъбите

Това е доста спорен въпрос, особено напоследък. По-рано се смяташе за доказано, че в определени концентрации има свойството да участва в изграждането на зъбната тъкан и най-вече в нейната минерализация т.е. ако тези точно определени дози се дават на майчиния или детския организъм в точно определени периоди се очаква зъбите на детето да са по-устойчиви на атаки от кариес. Има и друго приложение на флуора – локално чрез пасти за зъби, води за уста и импрегнирани конци за зъби – така той подтиска растежа и прикрепването на бактериалните колонии, които причиняват кариеси на зъбите; Има и друга теория, според която зъба е по-жив отколкото изглежда и има активен обмен на йони между емайла и слюнката потиска и,  така да се каже, емайла може „да се зережда“ с флуор ако го намери в слюнката и да го губи ако го няма там и по този начин да се промени съотношението между процесите деминерализация и реминерализация, които са в основата на това дали един зъб ще заболее от кариес или ще устои. До тук добре. Сега следва и теорията,  според която дори малки дози флуор имат невротоксичен ефект и могат да повлияят развитието на човешката нервна система както по време на нейното изграждане преди раждането на детето, така и по време на развитеието й в ранна детска възраст и, ако си позволя да се изразя в стил глобална конспирация – флуорните таблетки са измислени, за да създадат „плиткоумно и лесно управляемо поколение от консуматори, нямащи собствена воля и способност да вземат важни решения“.

Можете да посетите страницата, която автора е създал във Фейсбук:

Да разбием най-честите митовете свързани със зъболечението